Япония - Матсумото

    Как ще се спи по японски традиционен начин в риокана, в който бяхме отседнали? Изглеждаше много автентично с татами под и футон легла.

Може да се каже, че това бяха мислите, които уж ни мъчеха преди лягане. Xубавото, е че си останаха само това - мисли. Така хубаво се спеше, че не усетихме кога стана сутрин и се събудихме доста преди алармата.

Направихме си импровизирана закуска с топла чаша супа (нищо общо с тези, които бяхме опитвали до сега) и малко японски сладки и потеглихме смело да търсим гордостта на Матсумото - замъка Матсумото.

   Нямахме карта, обаче на няколко места имаше табелки и на английски и доста лесно намерихме целта си.

    Самото влизане в парка около замъка си беше уникално. Аромати на цъфнали череши наоколо, зеленина поръсена с паднали черешови цветчета, канал обхващащ целия замък пълен с огромни риби, които непрестанно гълтаха паднали черешови цветчета. Над всичко това гордо седи 6-етажен замък, оглеждайки се колко е красив над огледалото, оформило се от канала и слънцето.

  Като мравки в целия пейзаж щъкаха групи туристи, оказа се че почти всички за японци и тук-таме се виждаше някой чужденец. Решихме, че ще се чака много на входа, но не бяхме прави. Влизането с купуването на билети ни отне не повече от две минути. Преди да влезем някой каза "Гледай две японски баби в кимона, да ги снимаме, че не се срещат често ей така да се разхождат", но и тук сбъркахме. Вътре имаше много японки и не само баби, всички облечени в кимоно и си бяха дошли на неделна чаена церемония. Огледахме ги любопитно, завидяхме им благородно на красотата, която излъчваха и на спокойствието и радостта, с която си чакаха реда за чаената церемония. Решихме да разгледаме замъка отвътре и след това да видим дали може и ние да бъдем част от новата за нас, но примамлива за посещение, церемония. Както навсякъде в Япония, и в замъка трябваше да събуем обувките и да се разхождаме по чорапи по старите, дървени подове.

Вътре всичко беше обмислено, проектирано и строено във военен дух. Имаше различни дупки на стените за стрелба с лък и стрела и с пушка. Всички дупки имаха подвижни капаци за защита. Стълбите бяха следващото впечатляващо нещо. Доста стръмни и с високи стъпала, с всеки етаж ставаха по-високи (най-високите бяха около 40 сантиметра), а покрива над тях ставаше все по-нисък и превръщаше качването и слизането в истинско приключение. По етажите вътре имаше различни експонати на оръжия, дрехи и най-различно оборудване. Имаше цял етаж, уреден за тренировки на бойни изкуства, който беше без никакви прозорци и така се получаваше визуалната заблуда отвън, че сградата има само пет етажа. Беше забавно да се почувстваме като войните преди векове и да стреляме през дупките в стените от горните етажи. Обаче нали сме цивилизовани и миролюбиви хора, та използвахме фотоапаратите си за оръжия и ето нашите жертви:

    На слизане след малък спор дали сме добре облечени и дали е редно :-) решихме да се пробваме да отидем на японската чаена церемония. Оказа се, че не е толкова трудно и че не боли въобще даже :-) Станахме приятели с няколко баби на опашката, които ни харесаха и правеха всякакви опити да си говорат с нас на японски с няколко думи на английски. Беше забавно и приятно да чуеш, че никога не са били в България, но за тях това е страната на киселото мляко, за разлика от други страни, в които сме ходили. Места, където ни твърдяха, че това е страната на Стоичков или Бербатов :-) Даже на самата церемония една от тях дойде до нас и ни обясни на английски да не се притесняваме и само да гледаме другите какво правят.

Билетите за чаената церемония

Та избраха един мъж и една жена от гостите да седнат отпред и да пият от специално подготвения чай от майстора на изкуството пред очите на всички. Говореха и разни неща междувременно, които или бяха молитви или някакви мъдрости, но ние бъкел не разбрахме :). Чаят си беше странен, но вкусен и буквално зелен. Преди него ни дадоха и специален японски сладкиш, за който всички си носеха специални салфетки скрити в кимоното, но не и ние :-)

Накрая всички се събраха около мястото за приготвяне на чай и гледаха много любопитно, но ние така и не разбрахме кое е нещото, будещо толкова голям интерес и любопитство.

Поклонихме се няколко пъти, казахме си чао с нашите баби и лека полека напуснахме красивия комплекс, за да до огледаме какво интересно има още в Матсумото.

Оказа се, че не са много нещата. Минахме само да видим сградата на старото каичи училище, едно от първите училища в Япония. След това се запътихме към двата парка в края на града, разположени един до друг. По пътя си взехме и малко за хапване с цел да си направим пикник.

   Опа, какво станаааа... Тук нашите умения за ориентиране, липсата на карта и табелки на латиница си направиха своето. Ходихме около час и нещо пеша из стръмни и малки улички и стигнахме до края на града, но там парк нямаше :-) но пък както винаги, като се загубиш намираш и виждаш неща, които иначе няма как да намериш. Та минахме през един модерен квартал с интересни къщички, след това къщичките почнаха да имат големи дворове, в които имаше лозе или зеленчуци, красиво беше. На края намерихме една празна детска площадка с пейки и си направихме така мечтания пикник и с усмивки тръгнахме да слизаме надолу към центъра на града.

Истинската почивка я направихме в едно малко кафене с лате и чай и след това малко пазаруване и запазване на влак за следващия ден. Края на посещението ни беше подправено с японски бургери и след това традиционна баня в нашия риокан. Лека нощ Матсумото, трябва да събираме енергия за следващите ни спирки в Япония.

Малки зайчета опаковани в оригами, подарък за довиждане от нашите домакини