Япония - накасендо Магоме-Тсумаго

    Време беше да се разделим с Матсумото и нашите гостоприемни домакини и да продължим по дебрите на планините в областта Централна Хоншу. Напускайки риокана си разменихме стотина благодарности и подаръци. Мускалчето от розово масло остана да допринася към миризмите на разцъфваща Япония, а ние се сдобихме с две оригами мишки, пълни с бонбони...Много позитивно тръгна денят.

След като предишната вечер бяхме говорили с туристическия център, се наложи да сменим посоката на 8-километровата част от древния път накасендо, който щяхме да вървим. Целта беше да има по-малко изкачване, отколкото слизане, дори първоначално мислехме с раниците да вървим. От гара на гара и гара на автобусна спирка, стигнахме Магоме, където преръсваше дъждец стабилно.

Запазените населени места по пътя са невероятно автентични и красиви, и ако си късметлия може да влезеш някъде, да си починеш и да пиеш чай. През повечето време се върви през гората, за мотивация се минава я някой полуразрушен храм, я няколко къщички или водопад. Най-мотивиращи са звънците за плашене на мечки. Имаше като че ли и упътвания ако не сработи това със звънците какво да правиш, но японският не ни е много силен още. Най-лошата комбинация беше от звънец и веднага стръмен баир без видимост. Това налагаше да не спираме препускането да следващия звънец:-)

Започва се, напускаме запазеното от Едо периода Магоме и тръгваме към запазения пешеходен маршрут от същия период през планината до съседното село Тсумаго

Още със самото изкачване малко над Магоме гледките пленяваха

Наложило се е на доста места асфалтеният път да се пресича с този от прадедите, но беше обозначено, че да не се загубим.

ВНИМАНИЕ!!! Мечки на пътя :-) друго е да си имаш оръжие

Първата гостоприемница - ама нещо не изглеждаше като да работи 

Сред бамбуци и сгушени селца, във височината се виждаше мъгла. Макар и първите два километра да бяха сериозно изкачване и закани какво ще се случи на момичето, заради което сменихме началото и края на маршрута, после спускането и гравитацията оправиха настроението.

Слизаме към водопадите

Не са нещо специално и впечатляващо на фона на други водопади по света, обаче сгушени в японските Алпи красиво шушукаха покрай накасендото

А пък черешовите цветчета показваха, че има красота и в дъжда и мъглата

С голяма радост брояхме табелите до Тсумаго и дори и малко позаспало, селото ни предложи традиционен обяд от нудъли от този край със странни зеленчуци и картофи. Не ни бяха много по вкуса, но настроението и обслужването бяха от класа. Тук срещнахме група от Южна Африка, някои от която бяха живели в София и силно се интересуваха от нас.

Тсумаго е на броени метри пред нас :)

Насочихме се към град Нагатсугава, през Нагисо, за да преспим. Вечерта имахме сили да хапнем в съседното до хотела заведение, което приятно ни изненада. Изглеждаше като замък отвън, а криеше страшни вкусотийки отвътре.

Тук, в Накатсугава за първи път видяхме и малко странности в работните времена :-)

Работното време на общата баня в хотела

Не се стряскайте, това е демонстрация на пижамите, които ни бяха предоставени от хотела