София - Москва - Матсумото

И нека шоуто започне. Полет София - Москва - Токио. Небето може и да изглежда като предела на възможностите ни, но може и да е начало на много нови начинания.

Зареждаме с вкусотийки на летището в Москва преди началото на баш полета :)

И започва се...

За няма и 15-тина часа след потеглянето от София, кацаме в Токио.
Полетът от Москва се оказва много дълъг и с малко сън, затова почти като на сън взимаме раниците, разопаковаме ги от фолиото и намираме къде да сменим онлайн поръчката ни  на  карти за влака за истински такива. Още от летището обслужването, хората навсякъде ти припомнят, че си вече в цивилизацията. Дори малките опашки не правят впечатление, когато произволен човек ти се покланя и усмихва, само защото минаваш покрай него. Навсякъде е пълно с помощници, да си попълниш правилно митническата декларация, embarkation card, или каквото трябва да направиш, за да продължиш напред. Ние имаме ясна цел за този ден, и тя е градчето Матсумото, или входът към Японските Алпи. Не е трудно със съвършената система от влакове. Не са без пари, но изминаваш големи разстояния за нула време и вътре дори е чисто и приятно. Отново помощници ни ориентират по коловозите, където не сме намерили на английски написано каквото търсим.

Ние сме доста заспали, и в двата влака откъртваме сериозно. По говорителя по четиристотин пъти съобщават къде си, какво да правиш и т.н. И в нашия случай ние можем да се радваме на това. Щастието в пътуването се получава от малките жестове, направени към теб, макар и това да са съобщения на английски в държава с няколко неразбираеми езика за теб.

Но как да не заспиш, когато е толкова тихо вътре и спокойно. Да - интересно е че не можеш да говориш по телефона освен на специални места, пък и на големите улици някак си освен леко бучене от колите друго не се чува. Ще видим в Киото и Токио как е. Засега никакви шумове, произведени от хора, не могат да разстроят нашите адмирации към планинските пейзажи и малките селища, които подминаваме с влака.

Сега сме в Матсумото и си търсим риокана, където ще спим. Една много добра разходка с по 15тина килограма на гърба, но пък как щяхме да видим истинския град отвътре? Английският вече не фигурира никъде. Йероглифи дебнат от всякъде и по някое арабско число от телефонен номер.

Домът ни в Матсумото, риокан Матсуказе

Добре подготвени с карта намираме нашия риокан , където усмихнато ни посреща възрастен човек. Не знае и една дума английски, ние пък и дума японски, но се разбрахме за всичко.
За наш късмет, баните могат да се ползват частно, защото още не сме готови за вълшебството на японските споделени бани, където е въпрос на чест да правиш каквото и твоите братя/сестри по пол правят - да се миеш и къпеш по родилно кимоно:-)

За high tech тоалетните сме готови напълно. Само нагласяш струята и пускаш релаксираща музика....

Вместо чаените пакетчета и сервиза за чай, ползваме по една бира, за да ни хване сън по-лесно...защо е трудно да заспиш? За малко време сменяш драстично културите и някак си жадният ти за новости, опознаване и приключения организъм не може да се успокои дотам, та да заспи. Тръпката от предстоящото трябва да подейства и като приспивателно, и като разбуждащо средство на следващата сутрин...

За целите на красивото selfie "пием чай"