Решението ни да посетим Япония ни повлия да прочетем малко повече за нея, дори и в художествената литература. От дебелите книги с много илюстрации научихме за съществуването на планината Коя и градчето Коясан, основано след като един монах (Кобо Дайши, познат и като Кукаи) го намерил за подходящо място да практикува будистки медитационни техники и да основе храм там. Така започва историята на едно от най-светите места в страната - централата на шингонския будизъм. Днес тук има много храмове, които привличат много туристи, не само защото са красиви произведения на изкуството, а защото в тях все още живеят монаси и предлагат възможността да спиш в храмовете, в традиционни стаи и да участваш на сутрешната молитвена церемония заедно с тях.
....Така и ние бяхме съблазнени от този факт и поставихме Коясан като част от нашия маршрут. Беше забавно самото пътуване към него, да започнем от там...
Събуждаме се ние около 6 часа в Киото с цел да си оправим багажа и да тръгнем навреме със сутрешния влак-стрела към Осака. Времето ни на пристигане в гарата наложи да тичаме към перона една минута преди заминаването на влака. В последния момент скачаме във влака и той потегля. Какво облекчение, мислим си ние с леко опотени чела. Влиза културната японска кондукторка за проверка на билети, а ние тъкмо засичаме скорост на влака от 270 km/h и се кефим.
Идва нашия ред за проверка и момичето ни гледа странно и вика: "Ама вие знаете ли, че това е влака за Токио, Осака е в обратната посока." Уууупс :-) Та разбрахме се, че най-близката спирка е Нагоя и можем да слезнем там и да си хванем влак на обратно. Кофти, загуба на време за нищо. Обаче винаги има и нещо хубаво - возихме се на най-бързия влак стрела Нозоми за без пари :-) И не се вкопчиха в идеята да ни глобяват, макар че си бяха в правото. Объркал си се, няма проблем. Добре, че карат бързо, та след около час и половина бяхме в Осака, от където със смяна на три други влакове пристигнахме до гарата под Коясан и с въжено влакче се качихме горе (около 900 метра над морето). От там може да се ходи до центъра на града само с градски автобуси, ходенето пеша(по участък с много завои и стръмна пропаст около пътя) е забранено.
И след около десет минутки със автобуса, който ни го препоръчаха любезните служители на автогарата, пристигнахме пред нашия храм.
Бяхме посрещнати от млад монах, който учтиво ни помоли да изчакаме за момент и извика някой по-старши, който ни показа храма и стаята и ни почерпи със японски зелен чай и сладкишче. Почти беше станало 2 часа, а толкова неща трябваше да се посетят. Пийнахме чая на две-три глътки и дим да ни няма - имаме да разглеждаме цял Коясан :-) за няколко часа.
Село Коясан ни заплени с чара си на малко селце с една главна улица, много храмове- кой от кой по-красиви, магазините за сладки и грънчарство. Не сме от най-религиозните хора, та не задълбахме в много детайли за значението на всеки един от храмовете и паметниците, които видяхме. Наблегнахме повече на външната им красота и грандиозност.
Много храмове много чудо, време е да изкатерим главната улица на Коясан, за да се доберем до Йочи Ин, където почивката е неизбежна.
Легнахме си доволни в стаята ни в храма, и макар и стените да бяха като хартиени, се наспахме добре на чистия въздух. Сутринта посетихме сутрешната молитва на монасите, където пяхме заедно и научихме техники за медитация.
....Така и ние бяхме съблазнени от този факт и поставихме Коясан като част от нашия маршрут. Беше забавно самото пътуване към него, да започнем от там...
Събуждаме се ние около 6 часа в Киото с цел да си оправим багажа и да тръгнем навреме със сутрешния влак-стрела към Осака. Времето ни на пристигане в гарата наложи да тичаме към перона една минута преди заминаването на влака. В последния момент скачаме във влака и той потегля. Какво облекчение, мислим си ние с леко опотени чела. Влиза културната японска кондукторка за проверка на билети, а ние тъкмо засичаме скорост на влака от 270 km/h и се кефим.
Идва нашия ред за проверка и момичето ни гледа странно и вика: "Ама вие знаете ли, че това е влака за Токио, Осака е в обратната посока." Уууупс :-) Та разбрахме се, че най-близката спирка е Нагоя и можем да слезнем там и да си хванем влак на обратно. Кофти, загуба на време за нищо. Обаче винаги има и нещо хубаво - возихме се на най-бързия влак стрела Нозоми за без пари :-) И не се вкопчиха в идеята да ни глобяват, макар че си бяха в правото. Объркал си се, няма проблем. Добре, че карат бързо, та след около час и половина бяхме в Осака, от където със смяна на три други влакове пристигнахме до гарата под Коясан и с въжено влакче се качихме горе (около 900 метра над морето). От там може да се ходи до центъра на града само с градски автобуси, ходенето пеша(по участък с много завои и стръмна пропаст около пътя) е забранено.
И след около десет минутки със автобуса, който ни го препоръчаха любезните служители на автогарата, пристигнахме пред нашия храм.
 |
| На входа на нашия храм Йочи Ин |
Бяхме посрещнати от млад монах, който учтиво ни помоли да изчакаме за момент и извика някой по-старши, който ни показа храма и стаята и ни почерпи със японски зелен чай и сладкишче. Почти беше станало 2 часа, а толкова неща трябваше да се посетят. Пийнахме чая на две-три глътки и дим да ни няма - имаме да разглеждаме цял Коясан :-) за няколко часа.
Село Коясан ни заплени с чара си на малко селце с една главна улица, много храмове- кой от кой по-красиви, магазините за сладки и грънчарство. Не сме от най-религиозните хора, та не задълбахме в много детайли за значението на всеки един от храмовете и паметниците, които видяхме. Наблегнахме повече на външната им красота и грандиозност.
 |
| Тези дървета убиват всякакви мнения на човек, че е висок :-) |
Много храмове много чудо, време е да изкатерим главната улица на Коясан, за да се доберем до Йочи Ин, където почивката е неизбежна.
Легнахме си доволни в стаята ни в храма, и макар и стените да бяха като хартиени, се наспахме добре на чистия въздух. Сутринта посетихме сутрешната молитва на монасите, където пяхме заедно и научихме техники за медитация.
 |
| Трудно ще си объркаме стаята |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!