Киото - град, за който знаехме толкова малко, а ни спечели по толкова много начини. Огромен и тих едновременно, модерен и пълен с история, приветлив и егоистичен, защото те пленява и иска да те запази само за себе си.
Затова ще се опитаме да предадем нашето изживяване на града през повече снимки и леки коментари и пояснения към тях.
Та да започнем по ред - първа сутрин, ярко слънце, и на само няколко минути от къщата, където се настанихме, ни посрещна Нанзенджи (Nanzenji), един от най-важните храмове в Япония, свързани с Дзен Будизма.
И не само ние бяхме любознателни, почти навсякъде имаше японски ученици. Направи ни впечатление, че винаги имаше по един учител за максимум 5-6 деца и им обясняваше много неща, от които не разбирахме нито дума.
Живописни пътеки и стълбища водеха до различните по-малки храмове, част от комплекса.
Минахме през още няколко храма, построени под горите на планините Хигашияма, но главната цел ни беше да минем по т.н. Път на Философите (Philosopher's Walk). Той представлява павирана пешеходна алея с канал по средата и много черешови дървета. Когато са цъфнали е много красиво. Името идва от един от най-известните японски философи Нишида Китаро, който медитирал, докато се разхожда по този път към университета. Дължината е около 2 километра, започва от храма Гинкакуджи или Сребърния Павилион и свършва почти до храма Нанзенджи. Ние поехме по обратната посока от Нанзенджи към Гинкакуджи.
Наоколо само храмове да искаш да гледаш :-)
Градините в комплекса бяха невероятни, с много различни дървета, малки езерца, мостчета, стълби и наблюдателни постове с много красиви гледки.
Време е да напуснем комплекса, да минем по търговската част на изхода :-) и да продължим да разучаваме Киото нататък.
И успяхме да направим пълен кръг, като се завърнахме в нашия квартал, готови за следващи подвизи.
Най-милата среща на пешеходна пътека. Показва как за истинското приятелство няма ограничения във възраст и пространство.
Следва продължение...
Затова ще се опитаме да предадем нашето изживяване на града през повече снимки и леки коментари и пояснения към тях.
Та да започнем по ред - първа сутрин, ярко слънце, и на само няколко минути от къщата, където се настанихме, ни посрещна Нанзенджи (Nanzenji), един от най-важните храмове в Япония, свързани с Дзен Будизма.
И не само ние бяхме любознателни, почти навсякъде имаше японски ученици. Направи ни впечатление, че винаги имаше по един учител за максимум 5-6 деца и им обясняваше много неща, от които не разбирахме нито дума.
Живописни пътеки и стълбища водеха до различните по-малки храмове, част от комплекса.
Минахме през още няколко храма, построени под горите на планините Хигашияма, но главната цел ни беше да минем по т.н. Път на Философите (Philosopher's Walk). Той представлява павирана пешеходна алея с канал по средата и много черешови дървета. Когато са цъфнали е много красиво. Името идва от един от най-известните японски философи Нишида Китаро, който медитирал, докато се разхожда по този път към университета. Дължината е около 2 километра, започва от храма Гинкакуджи или Сребърния Павилион и свършва почти до храма Нанзенджи. Ние поехме по обратната посока от Нанзенджи към Гинкакуджи.
Наоколо само храмове да искаш да гледаш :-)
 |
| Да, спокойствието приключи, пристигнахме на входа на Сребърния Павилион |
 |
| Билетите |
Градините в комплекса бяха невероятни, с много различни дървета, малки езерца, мостчета, стълби и наблюдателни постове с много красиви гледки.
Време е да напуснем комплекса, да минем по търговската част на изхода :-) и да продължим да разучаваме Киото нататък.
И успяхме да направим пълен кръг, като се завърнахме в нашия квартал, готови за следващи подвизи.
Най-милата среща на пешеходна пътека. Показва как за истинското приятелство няма ограничения във възраст и пространство.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!