Продължаваме с Киотовския ни фотодневник. Времето минава неусетно, и вече е късният следобед.
Дошли сме няколко дни преди да отворят платформите на заведенията, насочени към водата. Алеите от двете страни са пълни с велосипедисти и разхождащи се, които не се плашат от жегата.
Завъртаме се в известния район на майко и гейко, с надеждата да си купим билет за някое от известните представления на майко-тата в Gion Corner. Всъщност майко означава нещо като гейко-калфа, гейко в процес на обучение. Отнема години младите жени да научат няколко вида изкуства и езици. Тяхната професия всъщност е да забавляват хората около тях чрез пеене, танци, свирене, увлекателни разговори.
Свечерява се, и заведенията привикват по улиците своите гости. Около реката се увеличава потокът от хора. Улиците стават натоварени - всички се прибират от работа.
На следващия ден ни беше малко трудно да изгреем и заблестим след толкова емоции, но в крайна сметка още сутринта за нас изгря и заблестя замъка Nijo.
И ние, заедно с ученици, позирахме пред огромните пищни порти.
Жегата ни застигаше и бързо обиколихме градините на замъка. В самия замък, повечето помещения бяха изрисувани от известни артисти и имаше възстановки на племенни съвети на шогуните. В този замък има интересна алармена система: подовете са дървени, но дори внимателното стъпване на пръсти ги кара да скърцат. Така се чува, ако някой се опитва да се промъкне през нощта. На днешно време минувачите образуват "симфония" от звуци, която може да те накара да се побъркаш.
Насочихме се към голям парк в центъра на града. Тук някъде ни хрумна за серията снимки "Държа кукла". Много хора снимаха плюшени играчки на фона на някоя забележителност, ние като нямахме плюшени играчки, решихме да държим себе си...
Големият парк беше почти празен...
Предвидливо избрахме средата на деня за шоуто на майко-тата. Преди представлението, което разбира се бе забранено за снимане, присъствахме на чаена церемония.
Последователността от сцени разказваше за годишните времена, като имаше солови и групови изпълнения, и музиката се изпълняваше на живо. Синхрон и красота. Следва откъс от нещо подобно на финалния танц, който имахме щастието да видим.
Изкачваме се на Kyoto Tower. Мястото, откъдето в ясни дни се вижда чак до Осака и същевременно можеш с часове да наблюдаваш движението на шинкансените.
Дошли сме няколко дни преди да отворят платформите на заведенията, насочени към водата. Алеите от двете страни са пълни с велосипедисти и разхождащи се, които не се плашат от жегата.
Завъртаме се в известния район на майко и гейко, с надеждата да си купим билет за някое от известните представления на майко-тата в Gion Corner. Всъщност майко означава нещо като гейко-калфа, гейко в процес на обучение. Отнема години младите жени да научат няколко вида изкуства и езици. Тяхната професия всъщност е да забавляват хората около тях чрез пеене, танци, свирене, увлекателни разговори.
Свечерява се, и заведенията привикват по улиците своите гости. Около реката се увеличава потокът от хора. Улиците стават натоварени - всички се прибират от работа.
На следващия ден ни беше малко трудно да изгреем и заблестим след толкова емоции, но в крайна сметка още сутринта за нас изгря и заблестя замъка Nijo.
И ние, заедно с ученици, позирахме пред огромните пищни порти.
Жегата ни застигаше и бързо обиколихме градините на замъка. В самия замък, повечето помещения бяха изрисувани от известни артисти и имаше възстановки на племенни съвети на шогуните. В този замък има интересна алармена система: подовете са дървени, но дори внимателното стъпване на пръсти ги кара да скърцат. Така се чува, ако някой се опитва да се промъкне през нощта. На днешно време минувачите образуват "симфония" от звуци, която може да те накара да се побъркаш.
 |
| Клас стани, клас мирно! |
Насочихме се към голям парк в центъра на града. Тук някъде ни хрумна за серията снимки "Държа кукла". Много хора снимаха плюшени играчки на фона на някоя забележителност, ние като нямахме плюшени играчки, решихме да държим себе си...
Големият парк беше почти празен...
Предвидливо избрахме средата на деня за шоуто на майко-тата. Преди представлението, което разбира се бе забранено за снимане, присъствахме на чаена церемония.
 |
Снимка пред известен елитен гейко-майко клуб. Само отвън естествено:-)
|
не се удариха :-)
Намерихме и особено гостоприемен бар, където не само ни открехнаха на хубавото саке, но и наблюдавахме магии зад бара.
Следват музика и веселби в петък вечер...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!