Уникален ден в Масай Мара, започна още рано сутрин с прекрасни гледки на парка и животните.
След вчерашното сафари днес някак си се бяхме насочили да търсим известните членове на Голямата Петорка - бивол, слон, лъв, носорог и леопард. Не дълго след като започнахме да караме из парка по радиото казаха, че много близо до нас са забелязани лъвове, Тони (шофьорът и гидът ни) това ли да чуе - почна да лети с вана :-) И имаше за какво - видяхме група от около двайсетина лъвове. Уникална гледка, толкова много и толкова близо до нас.
Продължаваме ухилени и обнадеждени за добър улов днес. Не отне много време да срещнем група биволи, оказа се че ги има много и ги срещахме често и на цели стада. Слонове срещнахме наколко пъти, все с малки слончета, но не сме им обръщали много внимание, защото Тони каза, че в резервата Амбосели е раят на слоновете и ще има мноооого.
И така, както мирно си караме си из обширната зелена равнина, заобиколени от какви ли не стада газели, импали, бъфалота, слонове, Тони изведнъж решава да кара като луд. Викам си - това не е случайно, разговорите по радиото, на суахили разбира се, ставаха все по-оживени. И така и стана. Бяхме едни от първите, които видяха семейство гепарди (cheetahs). Уникални красиви котета :-) вдигат от 0 до 115 km/h за 4 секунди. До тях дойде и една газелка, ама нещо не бяха гладни явно и не можахме да снимаме лов.
След секунди каране дойдохме до малка река в която имаше десетки хипопотами. Беше им мега топло и постоянно седяха във водата :)
Караме си пак из резервата и Тони почна да крещи: "Носорог, носорог, виждате ли го, вие сте щастливи - по това време е невъзможно да се види тук." И пoчна да кара напреки за да идем по-близо до него. Ама уви заседнахме и вана не мърда нито напред нито назад, няколко думи по радиото и след минутка друг сафари ван беше до нас и ни издърпа.
И все пак се докопахме до носорога.
Ориентирахме другите групи как да стигнат до него и тръгнахме да търсим мъжки лъв, краля. И това се увенча с успех - след не повече от пет минути обикаляне намерихме мъжки и женски лъв, женската беше ранена на лицето. Значи е имало борба и следователно трябва да има плячка и още лъвове. Правилна логика - на няколко десетки метри от там имаше още три лъва, разкостено бъфало, лешояди и малък чакал, дебнещ от храста да хапне малко бъфалско месце.
Следваше около половин час возене срещайки много групи животни и гледки пълнещи душата. Най-хубавото предстоеше, обяд-пикник в саваната. Самотно дърво, храна и ние. Тони правеше шеги с цел да ни стресне, че наоколо има леопард и той ще пази докато ядем, ама не се вързахме :-)
По ирония на съдбата, след като се наобядвахме и наслаждавахме на обкръжението ни, тръгнахме наистина да търсим леопард. Пристигнахме на един хълм, където рано сутринта други групи са го забелязали. Ние нямахме такъв късмет, нямаше го. Тръгнахме да слизаме, оглеждайки отчаяно всички дървета за леопард. И опааа ей го на, нашият красавец. Нямаше как да се доближим, защото теренът беше лош, обаче го видяхме хубаво и успяхме да го снимаме криво-ляво.
Ухилени като чакали до мръвка и удовлетворени от факта, че успяхме в само един ден да видим великата петорка, срещаме птицата секретарка :-) Както и маймуните не знам си кои :)
След което се запътихме към селото на племето Масаи с цел да им отидем на гости и да научим повечко за тях и начина им на живот.
Те са свързани тясно с природата, имат решение за всичко, както и за жегата.
В селото къщите са правят от изпражнения от добитъка. Строители са жените, които също така се грижат за децата, готвят, перат и се грижат и за добитъка и гледат децата. Мъжете имат най-важната роля, сигурност на селото. Те седят под сянка и пазят и вечер пускат кучета, които допълнително да пазят от дивите животни, освен преплетените огради (пак построени от жените). Носят облекло в ярки цветове, така дивите животни бягали от тях. Показаха ни как се пали огън всяка сутрин и се разнася по къщите на селото. Самите къщи издържат 8 години и след това почват да се разпадат (термити). Та Масаите на всеки 8 години напускат селото си и си построяват ново.
Показаха ни и техния традиционен танц с подскачане, даже ни позволиха да танцуваме заедно с тях. Идеята на подскачането била следната - колкото по-високо можеш да скочиш, толкова по-малко ще платиш, за да се ожениш.
И накрая на посещението следваше най-готината част - среща с децата на племето. Имаха доста мухи по лицата и телата, доста раздърпани дрехи. Бяха полуголи, но щастливи, усмихнати и игриви. Като си видят снимката на екрана на фотоапарата, получаваш безценни усмивки.
Стана време за прибиране, малка почивка и пищна вечеря с програма, все пак е Бъдни Вечер.
Весели празници :-) с магията на пътуването :-)
