Докато времето ни се мусеше, късметът ни се усмихна! Защо ли? Защото имахме възможност за един ден да видим езерото Комо, с красивите гори и вили по бреговете му и чаровните градчета Комo и Беладжио!
И то не просто да ги видим, а да ги видим с три различни лица - с леко заоблачено небе и напиращ дъжд, със свежо слънце и между тежките мокри капки и забулени върхове.
Езерото има необичайна форма(прилича ми на гръцката буква ламбда) и за транспорт се ползват лодки, фериботи, водни таксита и всякакви малки яхти или плавателни съдове с тези размери. По крайезерните градчета може да се обикаля с кола, но ако имаш повече време. Пътищата са живописни, но тесни, с много завои, а минаването през някое градче е съвсем бавно поради тесните улички и многото хора по тях. Към по-високите части може да се стигне с фуникулери или въжени лифтове. При хубаво време гледката отгоре е зашеметяваща.
Взехме "бързия" ферибот. Това значеше, че от град Комо до град Беладжио ще пътуваме само 40 минути (с бавния е 2 часа). Да, има много вили, селца и градчета по бреговете на езерото. Като ги подминаваме с лодката, се чудим кое от кое е по-красиво, а на среща се извисяват зелени отвесни хълмове и величествени планини. Изглежда като прекрасно място да изкараш седмица-две. Ние сме затруднени как да прекараме денят и кое да видим по-напред. Маршрутът ни става следния - с влак до град Комо, после ферибот до Беладжио, оттам пак фери до Варена, откъдето е другият влак на обратно. Изобщо идвайки от юг, имахме две възможности да достъпим областта с влак.
 |
| За малко да изчезне гледката |
 |
| С новите чадъри :-) |
 |
| То пък спря да вали... |
Град Комо ни посрещна с дъжд. Решихме да чакаме автобуса до пристанището. Там нещата бяха като за купуване на чадъри - след пазарлък се с добихме по един и тръгнахме да се разхождаме. Точно намокри чадърите и спря. И даже пекна слънце. Със смесени чувства ни посрещна Комо. Доволни от разходките по запазените улички и обяда, се запътихме към пристанището. Започна да духа и да се стъмва. Фериботът беше закрит, та поне се предпазихме от вятъра. Акостирайки в Беладжио времето започва да се усмихва. Градчето също - с хилядите стълбички нагоре, и многото къщички - причините да обичаш Италия.
След разходката нагоре-надолу седнахме да се хидратираме в едно ресторантче. И дъждът отново заваля...
 |
| Важното е нас да ни има, иначе пристигаме в Беладжио |
 |
| Скромна виличка |
 |
| Love is in the air |
Няма проблем, качваме се на ферито за Варена. Там обаче се зарадвахме истински на нашата инвестиция в чадъри на черно и изобщо не ни мина през ума да се радваме на малките улички на градчето. След кратко ориентиране по карта, щастливо заприпкахме към гарата. Там ни очакваше изненадата на деня - нямаше откъде да си купим билети за влака. Почнахме да питаме когото срещнем, и започна да изплува хипотезата, че трябва да слезем обратно по баира надолу, където в будката на туристическа информация можем да си купим билети. Табелата "Това е последното място, откъдето можеш да купиш билет за влака" се оказа вярна! Цялото това развитие беше придружено от липсата на време - ако изпуснеш този влак, следващият е след час, в съвкупност с мокротата и липсата на работеща тоалетна("Не работи, идиот!"). Интересното беше, че сме подминали будката за билети, точно когато една кола мина и поизкъпа някои от нас. Явно Варена не искаше да ни пусне да си тръгнем...
 |
| Чинно си чакаме влака |
Влакът разпори тунела между тонове каменни скали. Започна да се извива между гори и градове, с гледки към плачещото езеро.
