Тръгнахме си много щастливи и все така изпълнени с енергия от Масай Мара. Разчорлени от вятъра и насинени като четвъртокласници от бягане покрай чиновете, нямахме търпение да продължим към резервата Nakuru. Уговорихме се с нашия шофьор да минем за водно сафари през езерото Nayvasha. Отказахме се от минаването през Екватора, само за да се снимаме с табелата. Тони беше практичен гид и ни убеди какво е най-добре за нас. Насочихме се към т.н. пристанище, където да се натоварим на лодките за сафари в езерото...
По някаква необяснима логика идваха лодки, слизаха хора, качваха се, или тръгваха празни...This is Africa! Няма смисъл да търсиш смисъл. Оставяш се на ритъма и чакаш да
дойде редът ти да те облекат в жилетката и да те качат на лодката. Точно удавянето не изглеждаше като най-големият проблем, ако изпаднеш от разширеното кану или т.н. лодка във водата. Особено като се запознахме с приветливите хипопотами...които спокойно искаха да се плицикат и понапичат от време на време, а ние им разваляхме рахата с бръмчащите мотори. Според сафари-гида, лодките били доста по-бързи от разярените хипопотами. Радваме се, че не пробвахме тази теория. Впечатляващи бяха и пресъхналите корони на дървета, потопени във водата и образуващи преплетен лабиринт. Бяха дом на своя собствена екосистема.
Хубавите новини са, че езерото се покачва, и дори импровизираното пристанище-полублато щеше да се премести. Преди, когато е било съвсем малко, е имало летище там. Днес единствените, които прелитат отгоре, са най-различни чудновати птици.
Oколо обяд пристигнахме в Накуру. Малко разпускаме на терасата с прекрасна гледка към зеленината зад която беше езерото.
Пейзажът за сафари бе съвсем различен от Масай Мара. Карахме доста време в гъста гора, докато стигнем до езерото, където стотина птици фламинго заставаха в различни формации и привличаха обективи от цял свят. Тук за втори път ни позволиха да слезем от превозните си средства, за да достигнем до ръба на водата, където малки вълнички се разбиваха в краката. По време на миграциите могат да се видят буквално хиляди фламингота(фламинги, според речник на българския език), това е специалитетът на резервата. Ние бяхме особено щастливи да видим и няколко носорога, доста по-отблизо от предния път. Изглеждаха съвсем безобидни, но както вече знаем, са най-опасни за хората по тези места. В равнинните части се наблюдава биволи преди баня, стадо жирафи на маратон, съжителство и приятелство между бивол и птичка, закачливи зебри до "безобидните" носорози и газели на учение.
Вечерта Дядо Коледа раздаваше подаръци на децата и се проведе концерт с традиционна музика и танци по случай Коледа. Отново нямаме запис от тези хармонии, тъй като по неясни причини се погуби видеоматериала. Затоплянето на кожите на ударните инструменти беше гвоздея зад сцената и ни срещна с пътуващите музиканти, колекционери на национални флагове.
По някаква необяснима логика идваха лодки, слизаха хора, качваха се, или тръгваха празни...This is Africa! Няма смисъл да търсиш смисъл. Оставяш се на ритъма и чакаш да
дойде редът ти да те облекат в жилетката и да те качат на лодката. Точно удавянето не изглеждаше като най-големият проблем, ако изпаднеш от разширеното кану или т.н. лодка във водата. Особено като се запознахме с приветливите хипопотами...които спокойно искаха да се плицикат и понапичат от време на време, а ние им разваляхме рахата с бръмчащите мотори. Според сафари-гида, лодките били доста по-бързи от разярените хипопотами. Радваме се, че не пробвахме тази теория. Впечатляващи бяха и пресъхналите корони на дървета, потопени във водата и образуващи преплетен лабиринт. Бяха дом на своя собствена екосистема.
Oколо обяд пристигнахме в Накуру. Малко разпускаме на терасата с прекрасна гледка към зеленината зад която беше езерото.
Пейзажът за сафари бе съвсем различен от Масай Мара. Карахме доста време в гъста гора, докато стигнем до езерото, където стотина птици фламинго заставаха в различни формации и привличаха обективи от цял свят. Тук за втори път ни позволиха да слезем от превозните си средства, за да достигнем до ръба на водата, където малки вълнички се разбиваха в краката. По време на миграциите могат да се видят буквално хиляди фламингота(фламинги, според речник на българския език), това е специалитетът на резервата. Ние бяхме особено щастливи да видим и няколко носорога, доста по-отблизо от предния път. Изглеждаха съвсем безобидни, но както вече знаем, са най-опасни за хората по тези места. В равнинните части се наблюдава биволи преди баня, стадо жирафи на маратон, съжителство и приятелство между бивол и птичка, закачливи зебри до "безобидните" носорози и газели на учение.
 |
| Симбиоза и приятелство |
Вечерта Дядо Коледа раздаваше подаръци на децата и се проведе концерт с традиционна музика и танци по случай Коледа. Отново нямаме запис от тези хармонии, тъй като по неясни причини се погуби видеоматериала. Затоплянето на кожите на ударните инструменти беше гвоздея зад сцената и ни срещна с пътуващите музиканти, колекционери на национални флагове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!