На снимки изглежда по-хубаво, си мислех аз преди да стъпя. Дори като се приближиш на няколко пресечки се усеща, че не е вярно. А когато стъпиш на пясъка, всички съмнения изчезват. Точно като на снимките е, огромен плаж, широка ивица, бетонния силует на стотици сгради, хълмове с фавели, несъмнено Рио. Копакабана си е Копакабана. Ипанема си е Ипанема.
Страхотно е, че по самият пясък има само бараки, който дават чадъри и столове под наем. Капанчетата са по крайбрежната алея. Пространството е предостатъчно и не е обсебено от заведения, и също огромни зони с набучени скъпи чадъри няма. Ако искаш чадър, ти го носят и бодват където кажеш в пясъка. Също и цената на чадъра няма да я сравняваме с това удоволствие по плажове с две педи пясък и огромен хотел отзад. Всичко е достъпно за народа, за кариоките и за чужденците.
Препоръчаха ни да избягваме някои части на плажовете, главно тези в единия край на Копакабана до фавелата... Разхождайки се установихме, че макар и на места да има повече бедни хора, то това не значи, че те нападат венага да те ограбят. Ние се чувствахме особено доволни, че приличаме на местни(или поне така ни каза един кариока), и само фотоапаратът и картата можеха да ни издадат... Дори и през по-тъмни и усамотени места минавахме, не се случи нещо кой знае какво.
Каквото ти трябва на плажа, имаш го за 5 мин. Стотина търговци предлагат на народни цени ледена бира и вода, правят кайпириня на място, пекат сирене на място, носят бански за всеки вкус и стил, кърпи, очила и бижута, скариди на пръчка...пропуснах половината неща. Някак си не са нахални, и са при теб само когато ти трябват. И освен това винаги намират време за разговор с клиентите си, дори когато съществува езикова бариера.
Залеза дочакахме на Ипанема, а хълмът отсреща, освен че приютяваше огромна фавела, добавяше и една допълнителна красота на пейзажа. Освен такива като нас, които се любуваха на гледката и се чудеха каква снимка да направят, имаше много други хора по интереси :) Минаваш през частта на хора с хомосексуални наклонности, след това частта с хора, които обичат на ползват трева :) разбира се никой не те закача за нищо, ако сам не проявиш интерес. И след това имаше огромна група от хора, които играеха с футболни топки и правеха още една яка гледка :) стотина топки скачат в различен момент над главите на няколкостотин хора.
И похвално за нас - минахме и двата плажа пеша до вкъщи. Около шест километрова разходка, която си струваше всеки един метър. Фото и видео материали от нея няма, някои спомени си остават само такива без дигитални копия :) продължаваме нататък, само да си допием кайпиринята :p
