Днес се почувствахме като обикновени кариоки.
Или като истински кариоки.
Или видяхме от най-мизерното до най-хубавото и бяхме хора на контраста.
Вече проследяваме автобусите с едно око и знаем къде да очакваме спирки.
Вече не се стряскаме, като вървим по многолентови булеварди.
Вече не ни дреме като минаваме покрай бездомници, луди и криминално проявени и дори подаваме празни кенове бира, за да не се налага да бъркат по кофите за тях.
Вече ходим по некомерсиални плажове и знаем колко да дадем за голяма бира или бутилка вода.
Вече навсякъде ни говорят на португалски и си мислят, че на португалски отвръщаме.
Вече в кварталния ресторант ходим за втори път и помнят какво ше ядем.
Вече не се шашкаме, като видим как фавелата започва на отсрещния тротоар.
Вече сме забравили какво е климатик и не припадаме от някакви си 36 градуса.
Вече не сме грингота на Копакабана, а сме кариоки на Самбодромо.
