Лодка за разходка около островите и наблюдаване на фауната може да се вземе от близкото рибарско пристанище. Флората умишлено не я споменаваме - присъстват ниски храсти и кактуси. В този полупустинен пейзаж с влажен въздух живеят в съжителство всички гореспоменати видове и се разбират чудесно.
Няколко големи скални образувания са дом на стотици животинки. Най-известен е камъкът на приятелството, където се провежда съвет на пингвините едновременно със загрявка за гмуркане на кормораните. Какво може да развали тази идилия? Хората. Затова и областта е станала резерват, след като големият улов на аншоа през 70-те оставя хиляди пингвини без храна. Сега наболява друг проблем - миньорска компания замърсява въздуха и дори и хората вече напускат тази област. Срам! А това място е главното в Чили, където живеят хумболтските пингвини и където гнездят десетки застрашени видове. Дори приютява вид от Перу, защото последните години те не искат да се връщат там и на практика остават целогодишно. И те ще изгубят и този си дом...
На остров Дамас има екопътека, около 2 км с прекрасни гледки и все едно си на гости на летящото царство. Имаме късмет - периода на мътене и излюпване на албатросите е. Минаваме на пръсти по пътеките, за да не безспокоим грижовните майки, скрили яйцата между кактусите. Те определено не са щастливи от визитата ни. Издават силни и странни звуци и като цяло не те канят в дома си. Но от друга страна не ни нападат и не прекъсват ежедневните си дейности.
Почуствахме се толкова свободни. Плувахме с делфините(bottle-nosed dolphins), също постоянно население там. Гмуркахме се с малките чунгунгута. Почивахме си с тюлените. Разхождахме се като пингвините, макар и да не беше заледено. Реехме се като ято. Бяхме част от резервата.
Още от обиколката на Южна Америка
