Долината на Луната и Долината на Смъртта(Valle de la Luna y Vale de la Muerte) са най-посещаваните места до Сан Педро. Първата си заслужава името. Не знам дали на Луната пейзажите са...
...толкова красиви и толкова вдъхващи страхопочитание. Нашата разходка от час и половина бе затруднена от наличието на гравитация, особено при катеренето на две била, тънки и остри. Първо си се напекъл добре, после вятърът полепва по теб пясък и прах, а на върха на билото може да те подтикне към някоя пропаст. Но усилията си заслужават, когато от ръба видиш безкрайните дюни от пясък, хълмове от камъни и планини, докъдето ти стигат очите.
Долината на Смъртта носи името си по грешка. Французинът я кръстил долината на Марс, което звучало като морт или смърт за местните, и така преведено на испански станало muerte. И двете имена могат да бъдат оправдани. Червените скали, назъбени или просто извисяващи се над главозамаяните туристи са нечия представа за Марс. Пътят, по който се достига до нея, с много глина и варовик, може просто да изчезне при по-силен дъжд и ако си карък ще останеш на Марс прекалено дълго време, за да оживееш.
Екскурзията завършва с настаняване в Mirador del Coyote, мястото за наблюдаване на залеза. Там вече се усеща колко туристи има. Докато едни се черпят с писко, други заемат позиции по скалите, за да се полюбуват на пропастта и спадащото слънце.
...толкова красиви и толкова вдъхващи страхопочитание. Нашата разходка от час и половина бе затруднена от наличието на гравитация, особено при катеренето на две била, тънки и остри. Първо си се напекъл добре, после вятърът полепва по теб пясък и прах, а на върха на билото може да те подтикне към някоя пропаст. Но усилията си заслужават, когато от ръба видиш безкрайните дюни от пясък, хълмове от камъни и планини, докъдето ти стигат очите.
 |
| Трите Марии |
Долината на Смъртта носи името си по грешка. Французинът я кръстил долината на Марс, което звучало като морт или смърт за местните, и така преведено на испански станало muerte. И двете имена могат да бъдат оправдани. Червените скали, назъбени или просто извисяващи се над главозамаяните туристи са нечия представа за Марс. Пътят, по който се достига до нея, с много глина и варовик, може просто да изчезне при по-силен дъжд и ако си карък ще останеш на Марс прекалено дълго време, за да оживееш.
Екскурзията завършва с настаняване в Mirador del Coyote, мястото за наблюдаване на залеза. Там вече се усеща колко туристи има. Докато едни се черпят с писко, други заемат позиции по скалите, за да се полюбуват на пропастта и спадащото слънце.
Тази екскурзия отнема 4-5 часа, транспорт се осъществява с ванове и автобуси (както и с колело или пеша) и след залеза става доста хладничко. Най-ниската цена за нея е 22,000 песос, като предполагам по-скъпите варианти включват ядене и пиене по залез и може би гидове с повече езици от английски и испански.
