25.01.2015 г.

Чили - Сан Педро де Атакама

    Малкото градче Сан Педро се намира на границата на най-сухата пустиня в света - Атакама.
Ще го познаете по прашните улички, къщите от глина, пясък и вода(т.н. adobe камък) и липсата на осветление вечер. Да, в Сан Педро всеки ходи с фенерче по тъмно. Понеже на практика сме в пустинята, има само две опции за времето - разтапяш се от жега или ти тракат зъбите от студ. Много е трудно да се облечеш в друг стил освен кромид - на пластове. Защото сутрин и всичките дрехи върху теб не помагат на чувството, че мръзнеш, а като напече и гол да тръгнеш, и под сянката на някоя от ниските къщички да се навреш, няма спасение.

   
    Пустинната романтика привлича доста туристи. Пропорцията местни към кучета към туристи е 1:2:4. Макар и с шестлитрови туби в ръка, хората се разхождат весело вечер между многото уютни ресторанти, туристическите агенции и продавачите и музикантите по улицата. Най-автентични са уличките, без никакъв асфалт и лудите шофьори на бусове и ванове. Кучетата се разхождат неуморно и понякога има и някой кон за цвят. Така или иначе е трудно да се останеш без пясък и прах навсякъде дори след кратка разходка, особено ако подухне. След втория ден всички свикват да прехрускват песъчинки постоянно и си купуват по един пуловер от вълна от лама. Сан Педро продава повече вълнени изделия отколкото сувенири и вода.

Улицата с лампите

    Дъждът по такива места обикновено е нещо средно между тема табу и привидение на хора, прекалили с алкохол на надморска височина от 2400 метра. Обаче ние трябва да сме имали страхотен късмет, защото ни сполетя два пъти дъжд. Първият път беше покапване в Долината на Луната, а вторият път започна с буря от пясък на една дюна за sandboarding, продължи в размекване на пътя обратно към Сан Педро, а в самия него валеше обилно. Хората нямат чадъри, шофьорите откъде да знаят как се влиза в дълбоките локви? Общо взето по улицата вървяха кални хора от главата до петите. И проблемът с едноетажните къщи, които не правят сянка, сега се изразяваше в това, че не предоставяха подслон от дъжда. Ето това значи да те изненада дъждът. По това време на годината не се очакват превалявания, както в един или два дни през юни и юли. Този феномен го наричат по народно му Боливийската зима. Истинската заплаха, когато вали дълго, е че може да отреже всички пътища от и до Сан Педро, и всичките хора и кучета да останат в капан.

Нашата уличка в един слънчев ден
След дъждеца
Важното е, че има за вечеря

    Разбира се не се стигна да проблеми от дъжда, дори прането ни успя да изсъхне един час, след като спря да вали. Сан Педро е добра база за провеждане на посещение в няколко близки природни и не само чудеса. Събереш ли пустиня с голяма надморска височина, се получават все интересни работи. Плавно отиваме и към главния и може би единствен поминък - туризма. 

На сянка сме много отворени :-)
Уреди за прием на халюциногенни вещества

    Едно от най-известните забавления около Сан Педро е наблюдаване на звездите. Чили има страхотно и ясно небе, затова толкова телескопи от цял свят се помещават там. За любителско наблюдаване не мислим, че единствената обсерватория около Сан Педро е най-добрият вариант. Тълпата мисли така, което резултира във високи цени за телескопи със същите характериситики като на няколкото обсерватории до Ла Серена, а небето си е същото. Даже всъщност е по-лошо, понеже не е странно около Сан Педро да е облачно целия януари и половината февруари. Та изобщо не съжалихме, че решихме да се полюбуваме на звездите преди да дойдем тук. Ако решите да правите stargazing до Сан Педро, си запазете предварително нощ и оставете някоя в плюс, ако времето е лошо. Ако говорим вече за истински телескопи, в близост се намират два много интересни. ALMA е най-големият радиотелескоп в света, но за съжаление не е достъпен за широката публика. Много големият телескоп(буквално се казва така Very Large Telescope) е скъп дори за астрономите, които плащат 5-цифрена сума за няколко часа. За любителите, само в събота през деня, са отворени съораженията, т.е. контролирано можеш да се разходиш и да видиш телескопите отвън. Поне е безплатно, или така се говори, но има два часа път.


Когато се насладите на пустинното градче с много чар, се оставете да бъдете запленени от природните красоти в околностите!


Още от обиколката на Южна Америка