Ще го познаете по прашните улички, къщите от глина, пясък и вода(т.н. adobe камък) и липсата на осветление вечер. Да, в Сан Педро всеки ходи с фенерче по тъмно. Понеже на практика сме в пустинята, има само две опции за времето - разтапяш се от жега или ти тракат зъбите от студ. Много е трудно да се облечеш в друг стил освен кромид - на пластове. Защото сутрин и всичките дрехи върху теб не помагат на чувството, че мръзнеш, а като напече и гол да тръгнеш, и под сянката на някоя от ниските къщички да се навреш, няма спасение.
Пустинната романтика привлича доста туристи. Пропорцията местни към кучета към туристи е 1:2:4. Макар и с шестлитрови туби в ръка, хората се разхождат весело вечер между многото уютни ресторанти, туристическите агенции и продавачите и музикантите по улицата. Най-автентични са уличките, без никакъв асфалт и лудите шофьори на бусове и ванове. Кучетата се разхождат неуморно и понякога има и някой кон за цвят. Така или иначе е трудно да се останеш без пясък и прах навсякъде дори след кратка разходка, особено ако подухне. След втория ден всички свикват да прехрускват песъчинки постоянно и си купуват по един пуловер от вълна от лама. Сан Педро продава повече вълнени изделия отколкото сувенири и вода.
![]() |
Улицата с лампите |
Дъждът по такива места обикновено е нещо средно между тема табу и привидение на хора, прекалили с алкохол на надморска височина от 2400 метра. Обаче ние трябва да сме имали страхотен късмет, защото ни сполетя два пъти дъжд. Първият път беше покапване в Долината на Луната, а вторият път започна с буря от пясък на една дюна за sandboarding, продължи в размекване на пътя обратно към Сан Педро, а в самия него валеше обилно. Хората нямат чадъри, шофьорите откъде да знаят как се влиза в дълбоките локви? Общо взето по улицата вървяха кални хора от главата до петите. И проблемът с едноетажните къщи, които не правят сянка, сега се изразяваше в това, че не предоставяха подслон от дъжда. Ето това значи да те изненада дъждът. По това време на годината не се очакват превалявания, както в един или два дни през юни и юли. Този феномен го наричат по народно му Боливийската зима. Истинската заплаха, когато вали дълго, е че може да отреже всички пътища от и до Сан Педро, и всичките хора и кучета да останат в капан.
Разбира се не се стигна да проблеми от дъжда, дори прането ни успя да изсъхне един час, след като спря да вали. Сан Педро е добра база за провеждане на посещение в няколко близки природни и не само чудеса. Събереш ли пустиня с голяма надморска височина, се получават все интересни работи. Плавно отиваме и към главния и може би единствен поминък - туризма.
Едно от най-известните забавления около Сан Педро е наблюдаване на звездите. Чили има страхотно и ясно небе, затова толкова телескопи от цял свят се помещават там. За любителско наблюдаване не мислим, че единствената обсерватория около Сан Педро е най-добрият вариант. Тълпата мисли така, което резултира във високи цени за телескопи със същите характериситики като на няколкото обсерватории до Ла Серена, а небето си е същото. Даже всъщност е по-лошо, понеже не е странно около Сан Педро да е облачно целия януари и половината февруари. Та изобщо не съжалихме, че решихме да се полюбуваме на звездите преди да дойдем тук. Ако решите да правите stargazing до Сан Педро, си запазете предварително нощ и оставете някоя в плюс, ако времето е лошо. Ако говорим вече за истински телескопи, в близост се намират два много интересни. ALMA е най-големият радиотелескоп в света, но за съжаление не е достъпен за широката публика. Много големият телескоп(буквално се казва така Very Large Telescope) е скъп дори за астрономите, които плащат 5-цифрена сума за няколко часа. За любителите, само в събота през деня, са отворени съораженията, т.е. контролирано можеш да се разходиш и да видиш телескопите отвън. Поне е безплатно, или така се говори, но има два часа път.
Когато се насладите на пустинното градче с много чар, се оставете да бъдете запленени от природните красоти в околностите!
Още от обиколката на Южна Америка