Начало: София, България, Европа.
Крайна цел: Найроби, Кения, Африка.
Нека авантюрата започне сега!
Има няколко препятствия по пътя за постигане на амбициозната цел Европа-Азия-Африка за един ден. Да видим как протече този ден.
Сутринта, точно се качихме в таксито и проверката показа, че сме взели грешни два паспорта . Беше поправено моментално, без да закъснеем за автобуса си за Истанбул. Друго забравено - дъждобрани, и доста по-късно се разбра, че и малкият фотоапарат няма да види
Африка този път. За последните две, рискуваме и не се върнахме назад. Автобусът за Истанбул както винаги с превъзходно обслужване и убийствени два часа и половина на границата. Седалките бяха широки, но не компенсираха пристигането ни чак в 19 часа.
Оттам експресно изстрелване към другия край на автогара Есенлер, където без език, но със постоянство, се докопване до правилното гише и правилния автобус. Трафикът е невероятен и пътувахме час и половина до много важната автогара Самандра, която е връзката ни към безплатни бусчета до летище Сабиха Гюкчен.
След 50 минути чакане и пропусната възможност за дюнери с миризма, обладала залата за чакане, се натоварваме и си стискаме палци да отнеме трийсетина минути до летището. Успешно е. Без особени перипетии се натоварваме на самолета за Шарджа, ОАЕ. Шарджа е нашата връзка към Найроби. Но, да се върнем на самолета на Аir Аrabia, a.k.a местния Wizzair. Докато се чудим как шест часа ще издържим с рева на 20 бебета и тесните седалки, се оказва, че полетът е само 4 часа. Ама гледайте ги тези часови разлики де! В уюта на самолетната кабина ту моята глава падаше върху тази на бебето в съседство, ту обратното. На кацане беше първият момент, в който искахме да изхвърлим зимните якета. 16 градуса в 6.30 сутринта в Шарджа и повечето пасажери бяха по джапанки. Но какво разбират те, ние идваме от минус 10. За това летище бяхме чели какви ли не неща най-ужасни, но и по-дебилни работници сме срещали по Европата, а пък имаше къде да повисим и това не беше пълната с работници от Индо- не знам какъв си район чакалня. Тия отзиви ги дават хора, дето явно не са стъпвали на Терминал 1, че даже и 2 в София или в тепърва развиващи се като Кутаиси.
Чакането на летището в Шарджа беше около два часа и половина уютно настанени в кафе Коста. Момичетата, които обявяваха полетите ни напълниха душите с мелодичния си английски. Ето как звучеше най-жизнерадосната .... за съжаление в Африка стана нещо с телефона и загубихме определено количество ценен видео материал.
И дойде времето, летим към Найроби.
Ер арабиа пак показва че европейските ниско тарифни авио линии имат още хляб да ядът - топли манджи, много вкусни и на прилични цени. Седалките не ти опират в краката :-) по-хубаво здраве му кажи.
Кацаме безболезнено в Найроби, за няколко минути попълваме искането за виза, оставяме пръстови отпечатъци, плащаме по 50$ на човек (банкнотите да не са по-стари от 5 години) и влизаме в Кения.
Взехме официално такси и за двайсетина минути бяхме в хотела ни.
Бързо освежаване и смяна на леко зимните дрехи с къси гащи и джапанки ни делеше от опознаването на града. Усещайки колко сме изморени от покоряването на 3 континента за 24 часа си определихме кратък, но ефективен маршрут в центъра на града.
Тръгнахме към градския пазар, в който така и не влезнахме, имайки предвид външния му вид и миризма. Бяме многократно атакувани от добронамерени продавачи на сафари, но отговорът, че вече имаме, направо ги смазваше. Отскочихме набързо да видим джамията, намираща се до пазара, но почти всеки срещнат по малката уличка искаше от нас пари или храна.
Трябва да се внимава, с камерата в ръка. Стълбчетата край пътя не прощават на никого...
Та решихме да минем към по-оживената част на центъра, където е общината и една много висока сграда, конгресен център.
Можело да се качиш на покрива и да видиш целия град. Това ли да ни се каже, ето гледката....
Понеже беше неделя, уцелихме и специалния Масай пазар, където обаче и цените като за нас бяха специални. Случи се сблъсъкът на невероятните търговски умения на кенийците и нашите невероятни умения за пазарене.
Резултат: весели сцени и не си купихме нищо. А Наце успя да спазари шапка за сафари на другия ден с един крайпътен продавач.
Забелязахме много народ в една уличка и силна музика, отскочихме да видим. Диджеи правеха концерт, а тийнейджърите се бутаха да се доберат по напред. Това не беше за нас, седнахме си в бара срещу хотела с местна музика на живо, пийнахме по бира и мезнахме скара с местните и лека полека се ориентирахме към спане, че един куп африкански животни ни чакат да ги видим и уцелим с фотоапарата...
Крайна цел: Найроби, Кения, Африка.
Нека авантюрата започне сега!
Има няколко препятствия по пътя за постигане на амбициозната цел Европа-Азия-Африка за един ден. Да видим как протече този ден.
Сутринта, точно се качихме в таксито и проверката показа, че сме взели грешни два паспорта . Беше поправено моментално, без да закъснеем за автобуса си за Истанбул. Друго забравено - дъждобрани, и доста по-късно се разбра, че и малкият фотоапарат няма да види
Африка този път. За последните две, рискуваме и не се върнахме назад. Автобусът за Истанбул както винаги с превъзходно обслужване и убийствени два часа и половина на границата. Седалките бяха широки, но не компенсираха пристигането ни чак в 19 часа.
Оттам експресно изстрелване към другия край на автогара Есенлер, където без език, но със постоянство, се докопване до правилното гише и правилния автобус. Трафикът е невероятен и пътувахме час и половина до много важната автогара Самандра, която е връзката ни към безплатни бусчета до летище Сабиха Гюкчен.
След 50 минути чакане и пропусната възможност за дюнери с миризма, обладала залата за чакане, се натоварваме и си стискаме палци да отнеме трийсетина минути до летището. Успешно е. Без особени перипетии се натоварваме на самолета за Шарджа, ОАЕ. Шарджа е нашата връзка към Найроби. Но, да се върнем на самолета на Аir Аrabia, a.k.a местния Wizzair. Докато се чудим как шест часа ще издържим с рева на 20 бебета и тесните седалки, се оказва, че полетът е само 4 часа. Ама гледайте ги тези часови разлики де! В уюта на самолетната кабина ту моята глава падаше върху тази на бебето в съседство, ту обратното. На кацане беше първият момент, в който искахме да изхвърлим зимните якета. 16 градуса в 6.30 сутринта в Шарджа и повечето пасажери бяха по джапанки. Но какво разбират те, ние идваме от минус 10. За това летище бяхме чели какви ли не неща най-ужасни, но и по-дебилни работници сме срещали по Европата, а пък имаше къде да повисим и това не беше пълната с работници от Индо- не знам какъв си район чакалня. Тия отзиви ги дават хора, дето явно не са стъпвали на Терминал 1, че даже и 2 в София или в тепърва развиващи се като Кутаиси.
Чакането на летището в Шарджа беше около два часа и половина уютно настанени в кафе Коста. Момичетата, които обявяваха полетите ни напълниха душите с мелодичния си английски. Ето как звучеше най-жизнерадосната .... за съжаление в Африка стана нещо с телефона и загубихме определено количество ценен видео материал.
И дойде времето, летим към Найроби.
Ер арабиа пак показва че европейските ниско тарифни авио линии имат още хляб да ядът - топли манджи, много вкусни и на прилични цени. Седалките не ти опират в краката :-) по-хубаво здраве му кажи.
Кацаме безболезнено в Найроби, за няколко минути попълваме искането за виза, оставяме пръстови отпечатъци, плащаме по 50$ на човек (банкнотите да не са по-стари от 5 години) и влизаме в Кения.
Взехме официално такси и за двайсетина минути бяхме в хотела ни.
Бързо освежаване и смяна на леко зимните дрехи с къси гащи и джапанки ни делеше от опознаването на града. Усещайки колко сме изморени от покоряването на 3 континента за 24 часа си определихме кратък, но ефективен маршрут в центъра на града.
Тръгнахме към градския пазар, в който така и не влезнахме, имайки предвид външния му вид и миризма. Бяме многократно атакувани от добронамерени продавачи на сафари, но отговорът, че вече имаме, направо ги смазваше. Отскочихме набързо да видим джамията, намираща се до пазара, но почти всеки срещнат по малката уличка искаше от нас пари или храна.
Трябва да се внимава, с камерата в ръка. Стълбчетата край пътя не прощават на никого...
Та решихме да минем към по-оживената част на центъра, където е общината и една много висока сграда, конгресен център.
 |
| Коледа наближава |
С влизането в двора на конгресния център бяхме привикани от охраната за проверка на багаж, нещо странно, но после свикнахме с подобни процедури.
В двора беше интересно, алеи, паметници, фонтани и развълнувани от присъствието на чужденци Кенийци (направо получаваш фотосесия, като помолиш за снимка).
Можело да се качиш на покрива и да видиш целия град. Това ли да ни се каже, ето гледката....
Понеже беше неделя, уцелихме и специалния Масай пазар, където обаче и цените като за нас бяха специални. Случи се сблъсъкът на невероятните търговски умения на кенийците и нашите невероятни умения за пазарене.
Резултат: весели сцени и не си купихме нищо. А Наце успя да спазари шапка за сафари на другия ден с един крайпътен продавач.
Забелязахме много народ в една уличка и силна музика, отскочихме да видим. Диджеи правеха концерт, а тийнейджърите се бутаха да се доберат по напред. Това не беше за нас, седнахме си в бара срещу хотела с местна музика на живо, пийнахме по бира и мезнахме скара с местните и лека полека се ориентирахме към спане, че един куп африкански животни ни чакат да ги видим и уцелим с фотоапарата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!