...Пътят към Бали не беше никак малко, нито като време, нито като километри...
Не е лесно да се стигне до почти другия край на света. За щастие, Истанбул е сравнително наблизо, а там има много възможности за полети до къде ли не, да не говорим, че цените са много по-човешки, което не важи за полети от София. Решихме, че ще е доста изгодно и организирахме автобус от София до Истанбул.
Нищо не може да се сравни с нощния около 9-10часов преход с автобус, ако разполагаш с удобна надуваема възглавничка. Единствена потенциална пречка би била безумната система на границата - слизане, опашка за проверка на паспорти, вадене на всички куфари от багажното, евентуално гаврене (отваряш и показваш какво има в чантата ти), качване обратно на куфарите, товарене в автобуса - и всичко това умножено по 2, защото и на българската и на турската граница беше така. На връщане пълната процедура отне почти 2 часа.
Пристигането ни в Истанбул беше рано сутринта, затова имахме почти целия ден да разгледаме града. Със сигурност оставането за по-дълго ще спомогне да се усети града и хората в него по-добре, но за 10 часа не се справихме никак зле.
Времето беше леко мрачно и малко валеше, но това не ни спря да се преборим с недоспалите си тела и да хукнем из Истанбул. Пресякохме Босфора с корабче, градски транспорт.
В азиатската част на Истанбул времето започна да става изключително неприятно за каквито и да е дейности на открито - дъжд, и то мокър, вятър, не много топъл. Така или иначе трябваше да закусим, за да имаме сили да преодолеем лошото време. След "скромна" закуска, завървяхме по крайбрежната алея с цел да разгледаме малко и да се качим от друга спирка на корабчето. Времето продължаваше да е ужасно, като че ли искаше да ни накара да разглеждаме града друг път.
.jpg)
Върнахме се в Европа и си харесахме от картата един хълм, голям парк. Закатерихме по него, и тук-там се откриваше я по някоя гледка към Босфора, я нещо друго. Неусетно и стигнахме до по-оживени части, търговска улица с много хора, и накрая до площада със Синята джамия и Света София.
Киселите физиономии се дължат главно на недоспиване и миризмата на крака. Някой казват, че било полезно - надявам се в дългосрочен план дробовете ми да са доволни. Продължихме с обхождането на центъра, ако въобще така може да се каже, стигайки до малки автентични улички, пазари, и дори университет. Вече беше ранния следобед и умората ни накара да влезем в един ресторант и да пийнем бира за подновяване на силите.
След това нещата опираха да се замъкнем обратно до автогарата, да си вземем багажа от там, и да се задвижим към летището. Истанбул - Доха, Доха - Сингапур... С две думи - петзвездно изживяване (Five star experience) :) Следващият спомен е това:
Не е лесно да се стигне до почти другия край на света. За щастие, Истанбул е сравнително наблизо, а там има много възможности за полети до къде ли не, да не говорим, че цените са много по-човешки, което не важи за полети от София. Решихме, че ще е доста изгодно и организирахме автобус от София до Истанбул.
Нищо не може да се сравни с нощния около 9-10часов преход с автобус, ако разполагаш с удобна надуваема възглавничка. Единствена потенциална пречка би била безумната система на границата - слизане, опашка за проверка на паспорти, вадене на всички куфари от багажното, евентуално гаврене (отваряш и показваш какво има в чантата ти), качване обратно на куфарите, товарене в автобуса - и всичко това умножено по 2, защото и на българската и на турската граница беше така. На връщане пълната процедура отне почти 2 часа.
Пристигането ни в Истанбул беше рано сутринта, затова имахме почти целия ден да разгледаме града. Със сигурност оставането за по-дълго ще спомогне да се усети града и хората в него по-добре, но за 10 часа не се справихме никак зле.
Времето беше леко мрачно и малко валеше, но това не ни спря да се преборим с недоспалите си тела и да хукнем из Истанбул. Пресякохме Босфора с корабче, градски транспорт.
.jpg)
 |
| Летището в Сингапур. |
В Доха постояхме доста на връщане. Решихме да не се стискаме и си платихме престой в един от специалните салони, където ядохме и пихме на корем и си лежахме на по два фотьойла. Лош спомен от Доха ми остават прекалено силно духащите климатици. Може би да компенсират 50-те градуса навън, бяха настроени на 15 и някак си мръзнехме през повечето време, увити в каквото изровим от багажа. Странно, като се има предвид че от мивките течеше естествено само топла вода :) А в салона, на всеки 30 минути презареждахме масата ни, и изглеждаше по подобен начин:
