Самба звуците до малките часове, жегата, бразилската бира и приказките с новия ни познат от Хаваите са нещата, които последно правихме в Рио. След това отидохме на националното летище да хванем полета до Сао Пауло и от там до Foz do Iguaçu, за да се доберем до красотите, наречени водопадите Игуасу. Опашката за оставяне на багаж и check-in беше една и съща, та отне около час да се отървем от раниците. Летяхме с Gol, единствената забележка ни е, че закъсненията ги нямат за нищо при тргване, обаче имат добри пилоти и наваксват някак си :)
Красотите започнаха да се изреждат около нас още със самото ни потегляне със самолета.
В Сао Пауло нямаше проблеми, ако не броим закъснението на полета с малко под час. Лека дрямка в самолета и след като отвориш очите виждаш под теб река Río Paraná и един от най-големите язовири на света Itaipu. А малко по-далеч една бяла точица на река Игуасу са така желаната дестинация за хиляди хора - водопадите Игуасу.
Успяхме да заснемем и Моста на приятелството, който свързва Бразилия и Парагвай. След няколко дни ще го използваме, за да идем там.
И ето ни, кацнахме на летището във Фоз до Игуасу. Късен следобед е, остава ни само да си намерим хостела и да напълним коремчетата с малко хранителни запаси.
Намирането на хостела се оказа не толкова лесно, след като автобуса ни остави на грешната спирка (уж показахме карта, уж "да, да, знаем го" :)). Та да си ходиш така някой друг километър с раничките на гърбовете не е лека задача. Нямаше и кого да попитаме още колко ни остава, нито пък имаше тротоари. И така по края на шосето си вървим пъшкайки, докато не започна града и един много добър човечец вместо да се мъчи да ни обяснява, ни натовари във вана си и ни докара за без пари до хостела. Бяхме много благодарни и успяхме да изровим от едната раница една сувенирна българска подложка за чаша и да му я подарим. Хареса му много нашият жест.
До тук добре, хостелът супер, домакините любезни, температурата по-добре от Рио, абе нещата почват да се подреждат.
С малко притеснение домакина ни сподели, че утре щяло да има протест на градския транспорт и няма да има автобус до бразилската страна на водопадите. Лошо. Обаче ние сме гъвкави, веднага променихме плановете за спане, ще останем само на бразилска страна и ще гледаме водопадите от тук. Та на сутринта тръгваме към Аржентина, защото международните автобуси работят, на другия ден ще сме в Бразилия (дано протестът да не продължи) и след това заминаваме за Парагвай. Та да видим :)
Преди това малко да мезнем.
И така завърши деня, в който изминахме 1208.62 км и се настанихме в една съвсем различна Бразилия...
Още от обиколката на Южна Америка
Красотите започнаха да се изреждат около нас още със самото ни потегляне със самолета.
В Сао Пауло нямаше проблеми, ако не броим закъснението на полета с малко под час. Лека дрямка в самолета и след като отвориш очите виждаш под теб река Río Paraná и един от най-големите язовири на света Itaipu. А малко по-далеч една бяла точица на река Игуасу са така желаната дестинация за хиляди хора - водопадите Игуасу.
Успяхме да заснемем и Моста на приятелството, който свързва Бразилия и Парагвай. След няколко дни ще го използваме, за да идем там.
И ето ни, кацнахме на летището във Фоз до Игуасу. Късен следобед е, остава ни само да си намерим хостела и да напълним коремчетата с малко хранителни запаси.
Намирането на хостела се оказа не толкова лесно, след като автобуса ни остави на грешната спирка (уж показахме карта, уж "да, да, знаем го" :)). Та да си ходиш така някой друг километър с раничките на гърбовете не е лека задача. Нямаше и кого да попитаме още колко ни остава, нито пък имаше тротоари. И така по края на шосето си вървим пъшкайки, докато не започна града и един много добър човечец вместо да се мъчи да ни обяснява, ни натовари във вана си и ни докара за без пари до хостела. Бяхме много благодарни и успяхме да изровим от едната раница една сувенирна българска подложка за чаша и да му я подарим. Хареса му много нашият жест.
До тук добре, хостелът супер, домакините любезни, температурата по-добре от Рио, абе нещата почват да се подреждат.
С малко притеснение домакина ни сподели, че утре щяло да има протест на градския транспорт и няма да има автобус до бразилската страна на водопадите. Лошо. Обаче ние сме гъвкави, веднага променихме плановете за спане, ще останем само на бразилска страна и ще гледаме водопадите от тук. Та на сутринта тръгваме към Аржентина, защото международните автобуси работят, на другия ден ще сме в Бразилия (дано протестът да не продължи) и след това заминаваме за Парагвай. Та да видим :)
Преди това малко да мезнем.
 |
| Дотук най-евтиния per kilo ресторант - 22 реала на килограм - и вкусен |
