Пекин - размерът има значение

    Да тръгваме, този асансьор е пълен... Да ама не, поне още десетина души побра.
Само да пресечем кръстовището и сме при теб... Да ама не, да пресечеш кръстовището си е поне 500 метра ходене и борба с хилядите участници в трафика, за който светофарите са препоръчителни, но не и задължителни.
Ще трябва да изчакаме следващото метро, че много хора пред нас и след нас... Да ама не, събра всички ни, с помощта на малко професионално побутване. С подобни изненади и промяна на представите ни за малко и много, близко и далече, ни посрещна Пекин.

Индексът на замърсяване на въздуха беше...

...няколко пъти над максималните норми на световната здравна организация, но при нас се изразяваше в по-редовно копаене в носната мина. Видяхме и друго замърсяване, което не ни остави равнодушни и се наложи и ние да се включим. Тъй като говорим за много, ама наистина много, ама нищо общо с нашето много хора навсякъде и по всяко време, пред всеки от ресторантите имаше поне по стотина човека на пластмасови столчета да чакат да се освободи маса, за да вечерят. За да не скучаят хората, от ресторантите дават безплатно слънчогледови семки и всеки чопли яко и плюе на земята. А между другото семките бяха без сол и супер вкусни.

    Всичко е направено огромно и за много хора. Почвайки от булеварди, кръстовища, пешеходни пътеки и мостове, подлези, метро станции, сгради, паркинги, вело/мото алеи... И въпреки огромните размери винаги навсякъде беше пълно с хора, на които нищо не им правеше впечатление. Всеки си бърза към където се е запътил без да обръща внимание на тези около него. Тук няма време за "опааа", "хей леко" или "извинявай". Просто човек трябва да е бърз и оправен. Ако се опитваш да хванеш такси и се заблееш за една секунда поне двама трима вече са скочили в него.

Започнахме туристическата обиколка с най-големия обществен площад на света Тиананмен с неизбежните снимки с господин Мао. Часовата разлика, лекият глад и жегата на фона на сухия и мръсен въздух пречеха да разтворим искрените усмивки и уау въздишки. Голяма част от тези дразнители елиминирахме с кратка спирка на едно от капанчетата за лека храна и напитки на входа на Забранения Град. Вече пейзажът около нас придоби цветове и широкоъгълен видео формат. Да се влеем в тълпите и да нахлуем задружно в мистичния забранен град.

Комплексът, освен огромен и внушителен, е и много красив с много история, запечатана между стените му. Странни правила кой от къде влиза и излиза, в коя част какво прави императорът и неговите верни кастрирани прислужници-мъже. Как му подготвяли различна жена за всяка вечер и т.н. Много символика и никаква случайност има и в самите постройки, симетрия пълна. Фън шуй, будизъм и даоизъм, подредените животни, тяхната поза и бройка като цели философии, определящи съществуването и мощта на императора и неговата империя.

Тиананмен - най-голямата пиаца в света

Четиримата с господин Мау

Не случайно има по девет топки на всеки ред - числото на суперсилата

Под златистите покриви се крият шарени украси

Не чувам и не виждам - само така те пускат в покоите на императора

Вземете си удобни обувки за Забранения Град - не са пестили от пространство

Clock tower

    Преди да се изкачим на най-високата точка за наблюдение на забранения град минахме през парка Jingshan, където освен много хора имаше и доста зеленина, цветя, даже и холандски лалета. Всички търсеха да намерят и да се снимат с дървото, на което се е обесил последният император от династията Минг. Не ни впечатли много, за разлика от най-високия хълм там, от който гледките бяха... по-добре всеки сам да определи какви:

Този камък се прави от бетон и картофи, без майтап!

Марти е изморена от четене на китайски

Това цяяялото сме го изходили

Бялата ступа в парка Бейхай 

    Пекинска патица за вечеря, поднесена с нещо като палачинки и зеленчуци беше подобаващия край на първата ни вечер в Китай, а другата сутрин рано-рано път ни чака. Път ни чака към Великата Китайска Стена.

Бой...

...за патицата

Прочетете още за Китай...