Четейки книги за скритите бижута на Япония, стигнахме до Коясан и Йошино. Йошино бе трудно(=3 влака и един въжен лифт) за достъпване, но прекрасно място с планински чар и едно от най-известните с насаждения от череши. Там разцъфването се получава на етажи и така се осигуряват поне 3 седмици възможности за наблюдаването му. Ние се оказахме там в края на четвъртата(ах! глобално затопляне), но красивата природа си е красива природа със или без цветове на череши.
В Йошино уцелихме и най-прекрасния семеен хотел, в по-голямата си част от дърво, и с гледки към по-ниските части около възвишеното село. Домакините надминаха всякакво гостоприемство (това в Япония е много повече от комплимент) и ни накараха да не искаме да си тръгваме.
Имаше такава опасност, когато се загубихме по пътя на един висок баир. Самото село не ни стигаше, на картата имахме отбелязани хубави точки с гледка към Йошино. Набързо хапнахме в ресторант, гледащ към пропастите от храсти и дървета и закатерихме нагоре. Подминавахме импровизираните кафетерии, където предлагаха кафе или чай с гледки на кривите улички.
Картите имат един проблем- понякога са много стилизирани и добро въображение не стига. Нагоре нагоре, от време на време ни подминаваше я някой мотор, я някой стар рейс. Ние сме твърдоглави и още не сме стигнали дотам да се молим на някого да ни изводи. Пестим крачките и водата и вървим ли, вървим. От едната страна надолу са само иглолистни дървета, гората е безкрайна. От другата уж изглежда че сме на върха, ама не сме:-) Накрая взехме едно-две напрегнати решения и стигнахме до запустял манастир и очакваната точка за наблюдаване. Какво облекчение - машина за напитки, сянка, и Йошино ни се усмихва отдолу. Запознахме се с един друг турист - японец, който вече имаше приятели от България.
Дали изкачването си заслужаваше?
В залата за социализиране на хотела направихме фотосесия с кимоно, благодарение на нашите всеотдайни домакини, които угаждаха на всеки каприз. Да не говорим за пищната вечеря в стаята, която пак се чудехме къде да поберем.
Снимки за довиждане, с нашите домакини. Отзад специално изрисувано с боя, е името на резервиралия на латиница. Прекрасен жест към гостите!
Сутринта закусвахме в ресторанта, отново с гледка за милиони. Разменихме си подаръци и забързахме(докато махахме с ръце за довиждане) с лифта към гарата, че ни чакаше път към небезизвестния кръг Хаконе и чудесата по него...
В Йошино уцелихме и най-прекрасния семеен хотел, в по-голямата си част от дърво, и с гледки към по-ниските части около възвишеното село. Домакините надминаха всякакво гостоприемство (това в Япония е много повече от комплимент) и ни накараха да не искаме да си тръгваме.
Имаше такава опасност, когато се загубихме по пътя на един висок баир. Самото село не ни стигаше, на картата имахме отбелязани хубави точки с гледка към Йошино. Набързо хапнахме в ресторант, гледащ към пропастите от храсти и дървета и закатерихме нагоре. Подминавахме импровизираните кафетерии, където предлагаха кафе или чай с гледки на кривите улички.
Картите имат един проблем- понякога са много стилизирани и добро въображение не стига. Нагоре нагоре, от време на време ни подминаваше я някой мотор, я някой стар рейс. Ние сме твърдоглави и още не сме стигнали дотам да се молим на някого да ни изводи. Пестим крачките и водата и вървим ли, вървим. От едната страна надолу са само иглолистни дървета, гората е безкрайна. От другата уж изглежда че сме на върха, ама не сме:-) Накрая взехме едно-две напрегнати решения и стигнахме до запустял манастир и очакваната точка за наблюдаване. Какво облекчение - машина за напитки, сянка, и Йошино ни се усмихва отдолу. Запознахме се с един друг турист - японец, който вече имаше приятели от България.
Дали изкачването си заслужаваше?
В залата за социализиране на хотела направихме фотосесия с кимоно, благодарение на нашите всеотдайни домакини, които угаждаха на всеки каприз. Да не говорим за пищната вечеря в стаята, която пак се чудехме къде да поберем.
Снимки за довиждане, с нашите домакини. Отзад специално изрисувано с боя, е името на резервиралия на латиница. Прекрасен жест към гостите!
Сутринта закусвахме в ресторанта, отново с гледка за милиони. Разменихме си подаръци и забързахме(докато махахме с ръце за довиждане) с лифта към гарата, че ни чакаше път към небезизвестния кръг Хаконе и чудесата по него...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!