Кения - Тсаво Изток

    Последният ни резерват по пътя от Найроби до Момбаса беше Tsavo East. С много входове и контроли, направени за заблуда и объркване на сафари ентусиастите като нас, бяхме посрещнати по кенийски. С няколко жени - търговци на сувенири и бижута, с няколко крадливи маймуни, и с дълги и разредени червени пътища ни посрещна резерватът.

Пазачът на резервата

Пътят е дълъг...

...но и ние трябва да ядем...

Настанихме се в нашия lodge. Този път съзерцавахме водоем през терасата и се чудехме дали привечер ще удържим на напора от комари, за да дочакаме някое животно да дойде да пие вода и да ни радва окото. До следобедното сафари прекарахме времето си около басейна. Макар и есен с настъпваща зима, за нас беше същинско лято. Около водата се събра разнородна интернационална компания, която в един момент заигра воден волейбол.

    Личи си, че Тсаво е по-див и неопетнен от човешките превозни средства. Нямахме тесни малки пътчета, по които да се доближим на една ръка разстояние от ранната вечеря на два лъва. Трябваше много да се напрягаме, за да ги забележим, и добре че беше професионалното обиграно око на Тони да ни насочи(за пореден път). Да, те ядяха от някакъв труп на огромно животно, например бивол. Бяха изключително концентрирани и за нула време привършиха с него, оставяйки насъбралите се чакали да пируват. Интересно беше, че няколкостотин метра по-рано друга лъвица дебнеше в храстите, и седяхме няколко минути да видим ще нападне ли пред нас, което щеше да е кулминацията. Така е в резерватите, различни етапи и сцени се сменят през минути и ти си горд ценител, станал свидетел на кръговрата на храната в саваната или гората или в някой от десетте вида пояси в Кения.

С плячката

Надушиха вечерята

    Тсаво е диво място и някак си най-малко ни вдъхна доверие да слезем и да се поразходим. Не че другите резервати бяха като детски площадки, но там сред буйните треви, големите разстояния и наличието на гладни лъвове осъзнахме, че не искаме да пробваме да си подобрим рекорда на 100 метра. Такива мисли и чувства ни минаваха, леко мрачната реалност по тези места.

    По залез минахме покрай езерото до нашето вилно селище и се насладихме на по-закачлив и положителен поглед над нещата. Жаден слон се опитваше да се изкъпе и напие с вода, докато няколко хипопотама си пазеха територията. С няколко изръмжавания, изпръхтявания и други странни звуци се разбраха съвсем без бой. Залезът ни остави със силуета на щастливия слон, бил път чак до там да се разхлади, и надеждата, че дори в коравосърдечния суров живот по тези места може да съществува съжителство между видовете без да се пролива кръв.